Кошницата ви е празна.
Български 
Търсене
Ключови думи
средновековие
Ключови думи
Разширено търсене
photo filters
Категории
lightboxes

Резултати (24)

 auto
 Меню
В църквата на Царевец
В църквата на Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Стенопис от църквата на Царевец
Стенопис от църквата на Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Калоян, стенопис от църквата на Царевец
Калоян, стенопис от църквата на Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
В църквата на Царевец
В църквата на Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Крепост Царевец гр. Велико Търново
Крепост Царевец гр. Велико Търново Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
В църквата на Царевец
В църквата на Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Крепост Царевец град Велико Търново
Крепост Царевец град Велико Търново Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Църквата на Царевец
Църквата на Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Крепост Царевец Велико Търново
Крепост Царевец Велико Търново Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Царевец Велико Търново
Царевец Велико Търново Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Крепостта Царевец
Крепостта Царевец Крепостта Царевец се намира край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
крепост Овеч, Провадия
крепост Овеч, Провадия Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.



Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.



През 1388 г. след продължителна обсада Овеч (крепостта Piravada) е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
Роженски манастир
Роженски манастир Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
Роженски манастир
Роженски манастир Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
Роженски манастир
Роженски манастир Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
Роженски манастир
Роженски манастир Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
Роженски манастир
Роженски манастир Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
Роженски манастир
Роженски манастир Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен.
Крепостта Овеч
Крепостта Овеч Крепостта Овеч край Провадия
Крепостта Овеч
Крепостта Овеч Крепостта Овеч край Провадия
Крепостта Овеч
Крепостта Овеч Крепостта Овеч край Провадия
Дяволският мост, село Ардино
Дяволският мост, село Ардино Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино в Родопите.

Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.

Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Дяволският мост, село Ардино
Дяволският мост, село Ардино Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино в Родопите.

Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.

Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Дяволският мост, село Ардино
Дяволският мост, село Ардино Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино в Родопите.

Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.

Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.