Кошницата ви е празна.
Български 
Търсене
Ключови думи
крепост
Категория
Есен, зима, пролет и лято
Ключови думи
Разширено търсене
photo filters
Категории
lightboxes

Есен, зима, пролет и лято (71)

 auto
 Меню
Крепост Моняк до Кърджали
Крепост Моняк до Кърджали Снимка на крепостта Моняк до Кърджали, източни Родопи.
Крепостта Моняк до Кърджали
Крепостта Моняк до Кърджали Снимка на крепостта Моняк до Кърджали, източни Родопи.
Изглед от крепостта Моняк до Кърджали
Изглед от крепостта Моняк до Кърджали Снимка от крепостта Моняк до Кърджали. Източни Родопи през есента, язовир Студен кладенец.
Крепост Моняк по залез
Крепост Моняк по залез Снимка от крепостта Моняк до Кърджали, източни Родопи през есента по залез.
Крепост Калето село Кошница
Крепост Калето село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост Калето село Кошница
Крепост Калето село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост Калето село Кошница
Крепост Калето село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост Калето село Кошница
Крепост Калето село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост село Кошница
Крепост село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост село Кошница
Крепост село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост Калето село Кошница
Крепост Калето село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Пещера Калето до село Кошница
Пещера Калето до село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Пещера Калето до крепостта Кошница
Пещера Калето до крепостта Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Пещера Калето до крепостта Кошница
Пещера Калето до крепостта Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Крепост Калето село Кошница
Крепост Калето село Кошница Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Момчиловата крепост
Момчиловата крепост Момчиловата крепост е била част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север. Крепостта е свързана с името на Момчил юнак, които през 1343г.
Средновековна крепост Устра
Средновековна крепост Устра Крепостта Устра е построена през средновековието X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път в Родопите и през своето съществуване е била предимно под властта на Византийската империя. От нея са останали основите на много от сградите и кулите.

Българско владение е била по времето на Симеон I. След смърта му обаче остава в трайно владение на византииците, въпреки че има данни според които била превзета от Иван Асен II.
Крепостта Устра
Крепостта Устра Крепостта Устра е построена през средновековието X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път в Родопите и през своето съществуване е била предимно под властта на Византийската империя. От нея са останали основите на много от сградите и кулите.

Българско владение е била по времето на Симеон I. След смърта му обаче остава в трайно владение на византииците, въпреки че има данни според които била превзета от Иван Асен II.
Панорама от крепост Устра
Панорама от крепост Устра Крепостта Устра е построена през средновековието X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път в Родопите и през своето съществуване е била предимно под властта на Византийската империя. От нея са останали основите на много от сградите и кулите.

Българско владение е била по времето на Симеон I. След смърта му обаче остава в трайно владение на византииците, въпреки че има данни според които била превзета от Иван Асен II.
Крепост Устра в Родопи
Крепост Устра в Родопи Крепостта Устра е построена през средновековието X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път в Родопите и е била предимно под властта на Византийската империя. От нея са останали основите на много от сградите и кулите.

Българско владение е била по времето на Симеон I.
Крепост Устра в източни Родопи
Крепост Устра в източни Родопи Крепостта Устра е построена през средновековието X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път в Родопите и през своето съществуване е била предимно под властта на Византийската империя. От нея са останали основите на много от сградите и кулите.

Българско владение е била по времето на Симеон I. След смърта му обаче остава в трайно владение на византииците, въпреки че има данни според които била превзета от Иван Асен II.
Средновековна крепост Устра
Средновековна крепост Устра Крепостта Устра е построена през средновековието X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път в Родопите и през своето съществуване е била предимно под властта на Византийската империя. От нея са останали основите на много от сградите и кулите.

Българско владение е била по времето на Симеон I. След смърта му обаче остава в трайно владение на византииците, въпреки че има данни според които била превзета от Иван Асен II.
Средновековна крепост Моняк
Средновековна крепост Моняк Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Крепост Моняк
Крепост Моняк Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Крепостта Моняк през есента
Крепостта Моняк през есента Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Крепостта Моняк по залез
Крепостта Моняк по залез Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Средновековна крепост Моняк
Средновековна крепост Моняк Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Крепостта Моняк по залез
Крепостта Моняк по залез Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Изглед от крепоста Моняк
Изглед от крепоста Моняк Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.
Средновековна крепост Моняк
Средновековна крепост Моняк Средновековната крепост Моняк е сред най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се над язовир Студен кладенец, на 12 км източно от град Кърджали.

Сред останките от крепостта са крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра.