Кошницата ви е празна.
Български 
Търсене
Ключови думи
скален
Ключови думи
Разширено търсене
photo filters
Категории
lightboxes

Резултати (65)

 auto
 Меню
Скален манастир с. Крепча Попово
Скален манастир с. Крепча Попово Снимки от скален манастир село Крепча до град Попово
Скален манастир с. Крепча Попово
Скален манастир с. Крепча Попово Скален манастир село Крепча до град Попово
Скален манастир село Крепча
Скален манастир село Крепча Скален манастир село Крепча до град Попово
Скален манастир село Крепча
Скален манастир село Крепча Скален манастир село Крепча до град Попово
Скални манастири при село Рояк
Скални манастири при село Рояк Скални манастири и тракийско светилище при село Рояк до Провадия
Скални манастири при село Рояк
Скални манастири при село Рояк Скални манастири и тракийско светилище при село Рояк до Провадия
Тракийско светилище при село Рояк
Тракийско светилище при село Рояк Скални манастири и тракийско светилище при село Рояк до Провадия
Костадиновия скален манастир до Шумен
Костадиновия скален манастир до Шумен Най-големия и най-запазен манастир до Шумен е Костадиновият манастир. Издълбан е на височина около 8 – 10 метра в отвесна скала. Предполага се, че манастирът се е наричал „Св. Св. Константин и Елена“. В него още могат да бъдат забелязани олтар и фрагменти от стенописи. Състои се от две отделения. Източното представлява църква с почти квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове.
Костадиновия скален манастир до Шумен
Костадиновия скален манастир до Шумен Най-големия и най-запазен манастир до Шумен е Костадиновият манастир. Издълбан е на височина около 8 – 10 метра в отвесна скала. Предполага се, че манастирът се е наричал „Св. Св. Константин и Елена“. В него още могат да бъдат забелязани олтар и фрагменти от стенописи. Състои се от две отделения. Източното представлява църква с почти квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове.
Перперикон
Перперикон Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Скален град Перперикон
Скален град Перперикон Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Археологичен град Перперикон
Археологичен град Перперикон Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Перперикон източни Родопи
Перперикон източни Родопи Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Археологичен град Перперикон
Археологичен град Перперикон Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Перперикон по залез
Перперикон по залез Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Кулата при Перпирикон
Кулата при Перпирикон Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Археологичен комплекс Перперикон
Археологичен комплекс Перперикон Перперикон или Перперек е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера.

При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи.
Тракийско-римското скално светилище Баджалията
Тракийско-римското скално светилище Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Тракийско-римското скално светилище Баджалията
Тракийско-римското скално светилище Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Баджалията
Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Скална обител Баджалията
Скална обител Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Тракииски скален манастир Баджалията
Тракииски скален манастир Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Скален манастир Баджалията
Скален манастир Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Тракийско-римски скален манастир Баджалията
Тракийско-римски скален манастир Баджалията Тракийско-римското скално светилище Баджалията се намира недалеч от с. Стрелково.

Този тракийски скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км. е датиран около 7 – 5 в. пр. Хр.
Пещера Проходна
Пещера Проходна Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край община Луковит и през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Има 2 входа – голям и малък. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена Очите на Бога - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.

В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“.
Пещера Проходна с турист в светлината от очите
Пещера Проходна с турист в светлината от очите Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край община Луковит и през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена Очите на Бога - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.
Пещера Проходна
Пещера Проходна Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край община Луковит и през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Има 2 входа – голям и малък. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена Очите на Бога - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.

В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“.
Пещера Проходна до Луковит
Пещера Проходна до Луковит Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край община Луковит и през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Има 2 входа – голям и малък. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена Очите на Бога - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.

Пещера Проходна, Очите на бога
Пещера Проходна, Очите на бога Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край община Луковит и през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Има 2 входа – голям и малък. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена Очите на Бога - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.

В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“.
Пещера Проходна
Пещера Проходна Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край община Луковит и през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Има 2 входа – голям и малък. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена Очите на Бога - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.

В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“.