Пейзажи от България (22)

Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Входа на пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишки скали от крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Белоградчишките скали край Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишки скали от крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя.

Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали край Белоградчик по залез Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали край Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.



Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали и крепоста Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя.