Пейзажи от България (25)

Шипка през зимата Национален паметник на българското опълчение Шипка през зимата.
Един от стоте национални туристически обекта на България.

Шипка през зимата Национален паметник на българското опълчение Шипка през зимата.
Един от стоте национални туристически обекта на България.

Шипка през зимата Национален паметник на българското опълчение Шипка през зимата.

Един от стоте национални туристически обекта на България.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишки скали от крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Белоградчишките скали край Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишки скали от крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя.

Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали край Белоградчик по залез Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в гр. Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.



Основната туристическа забележителност на Видин и е включена в стоте национални туристически обекта на българския туристически съюз.

Крепостта Баба Вида във Видин Средновековната крепост Баба Вида в гр. Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Строежа е започнал през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали край Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.



Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали и крепоста Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя.

Пещера Орлова чука Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората пещера у нас по обща дължина на галериите (13 437 м). Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (+14 градуса). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение. Има гид който развежда туристите из дебрите на пещерата, която отново е открита за посещение съвсем скоро, след дълго прекъсване, и може да се видят съвсем нови неща. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

Пещера Орлова чука Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората пещера у нас по обща дължина на галериите (13 437 м). Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (+14 градуса). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение. Има гид който развежда туристите из дебрите на пещерата, която отново е открита за посещение съвсем скоро, след дълго прекъсване, и може да се видят съвсем нови неща. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

Ягодинска пещера Снимки от залите на Ягодиската пещера. Ягодинската пещера е пещера, намираща се е в Родопите, България. Дълга е 10 км на три етажа, само третият е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли.