Kрепости и руини (32)

Беласица от Самуилова крепост Изглед на планината Беласица от Самуилова крепост

Самуилова крепост Самуиловата крепост е един от стоте национални туристически обекта на България. На снимката е съоръжението за консервиране на крепостните зидове.

Паметник при Самуиловата крепост Самуиловата крепост е един от стоте национални туристически обекта на България. На снимката е паметника на цар Самуил.

Самуиловата крепост Самуиловата крепост е един от стоте национални туристически обекта на България. На снимката е плоча с клетвата на цар Самуил.

Самуиловата крепост Самуиловата крепост е един от стоте национални туристически обекта на България. На снимката е съоръжението за консервиране на крепостните зидове.

Паметник при Самуиловата крепост Самуиловата крепост е един от стоте национални туристически обекта на България. На снимката е паметника на цар Самуил.

Александровска тракийска гробница В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени. Гробницата е пресъздадена като макет 1:1 с цел да се запазят в оригинала рисунките от действието на влагата.

Александровска гробница В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени. Гробницата е пресъздадена като макет 1:1 с цел да се запазят в оригинала рисунките от действието на влагата.

Александровска гробница В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени. Гробницата е пресъздадена като макет 1:1 с цел да се запазят в оригинала рисунките от действието на влагата.

Александровска тракийска гробница В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени. Гробницата е пресъздадена като макет 1:1 с цел да се запазят в оригинала рисунките от действието на влагата.

Александровска тракийска гробница В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени. Гробницата е пресъздадена като макет 1:1 с цел да се запазят в оригинала рисунките от действието на влагата.

Демир баба теке археологически резерват Сборяново Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке до Свещари Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке Свещари Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке Сборяново Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Чоте на дявола в Демир баба теке Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Оригиналната структура на храма Демир баба теке Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в гр. Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Строежа е започнал през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество.

Срацимировата кула на крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид.

Рампа в крепоста Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Затворническа килия в крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Таран в крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Стари пособия в крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Отбранителни кули в крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Външен двор и римската кула в Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Бойна кула в крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Крепостта Баба Вида във Видин Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Вътрешноста на крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.