Водопади и природа (37)

Ягодинската пещера Снимка от Ягодинска пещера

Ягодинската пещера

Ягодинска пещера Снимка от Леопардовата кожа в Ягодинската пещера

Сталактон от Ягодинската пещера Сталактон от Ягодинската пещера

Ягодинска пещера Зала от Ягодинската пещера

Ягодинска пещера Снимка на сталактити от Ягодинската пещера

Сталактит и сталакмит от Ягодинска пещера Сталактит и сталакмит от Ягодинска пещера

Сталактон от Ягодинска пещера Снимка на огромен сталактон от Ягодинска пещера

Сталактон от Ягодинската пещера Сталактон от Ягодинската пещера

Седемте рилски езера - Бъбрека и Близнака Снимки от седемте рилски езера. Седемте рилски езера са сред стоте туристически обекта на България. На снимката са Бъбрека и Близнака.

Седемте рилски езера - Окото Снимки от седемте рилски езера. Седемте рилски езера са сред стоте туристически обекта на България а Окото е предпоследното по надморска височина.

Пещера Леденика Езерото на желанията Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика край Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата.

Пещера Леденика до Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика проходът Плъзнята Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика голямата концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика във Врачанския балкан Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Божи мост Врачанско Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Обяснението на експертите за необичайната форма на Божия мост е, че преди много години той е бил масивна пещера на която след опустошително бедствие част от стените са се срутили.

Божи мост до Враца Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Обяснението на експертите за необичайната форма на Божия мост е, че преди много години той е бил масивна пещера на която след опустошително бедствие част от стените са се срутили.

Божи мост до Враца Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Божи мост до Враца Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Обяснението на експертите за необичайната форма на Божия мост е, че преди много години той е бил масивна пещера на която след опустошително бедствие част от стените са се срутили.

Снимка от една пещеричките под свода.

Големия сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Сталакмити от Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Зала Срутището в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Интересна история пази и пещерна зала Срутището в която партизани от отряд „Георги Бенковски” са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ. В края си залата е свързана с алеята на рисунките.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големият сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големият сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.