Водопади и природа (31)

Вихрен с Еделвайс Връх Вихрен в Пирин, снимка от Джамджияв ръб в Еделвайс цвете в преден план.

Връх Вихрен Връх Вихрен в Пирин, снимка от Джамджияв ръб

Зараповски водопад Зараповски водопад до село Емен е с пад на водата около 15м. Снимката на този красив водопад е направена от дървено мостче на изградената малка еко пътека.

Христовски водопад до Елена Христовски водопад - намира се на река Мийковска, на територията на Еленския Балкан. Височина на пада 9 м.

Язовир Доспат в Родопите Снимка по залез на язовир Доспат. Язовирът е дълъг 19 км и широк около 1 км. с площ 18,3 км² на 1200 м надм. височинаи и е един от най-големите в България.

Аргировото езеро и връх Джано Аргировото езеро с ледове във бистрите си сини води и вертикалния скат на връх Джано порейки облаците над Пирин планина е гледка която никога няма да забравя.

Пещера Леденика Езерото на желанията Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика край Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата.

Пещера Леденика до Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика проходът Плъзнята Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика голямата концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика във Врачанския балкан Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Божи мост Врачанско Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Обяснението на експертите за необичайната форма на Божия мост е, че преди много години той е бил масивна пещера на която след опустошително бедствие част от стените са се срутили.

Божи мост до Враца Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Обяснението на експертите за необичайната форма на Божия мост е, че преди много години той е бил масивна пещера на която след опустошително бедствие част от стените са се срутили.

Божи мост до Враца Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Божи мост до Враца Божи мост (известен и като Жабокрек, Божия мост) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Природният феномен образуван в продължение на хиляди години е скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. В тунела който образува има езерца и пещери които се обитават от прилепи.

Обяснението на експертите за необичайната форма на Божия мост е, че преди много години той е бил масивна пещера на която след опустошително бедствие част от стените са се срутили.

Снимка от една пещеричките под свода.

Кременските езера и връх Сиврия в Пирин Кременските езера са три и се намират в южното подножие на връх Сиврия в ляво на снимката. Много красиви и бистри езера с изумрудено син цвят на водата. На снимката третото езеро е все още в лед.

Кременските езера Кременските езера за три и се намират в южното подножие на връх Сиврия който е централен на снимката. Много красиви и бистри езера с изумрудено син цвят на водата. На снимката третото езеро е все още в лед. В ляво се виждат Поповото езеро, Полежан и Джангал.

Самодивските езера и връх Джангал Самодивските езера в подножието на връх Джангал

Кременските езера в Пирин Кременските езера за три и се намират в южното подножие на връх Сиврия който е централен на снимката. Много красиви и бистри езера с изумрудено син цвят на водата. На снимката третото езеро е все още в лед. В ляво се виждат Поповото езеро, Полежан и Джангал.

Връх Джангал и пътеката към Поповото езеро Връх Джангал огрян в далечината е един от най-приятните за изкачване върхове в Пирин. Висок е 2730м. от надморското равнище. Пътеката в преден план отвежда туристите през Поповото езеро и Краледворската порта до Тевно езеро.

Бъбрека, Близнака и Трилистника Бъбрека, Близнака и Трилистника от Седемте рилски езера

Седемте рилски езера, Бъбрека Седемте рилски езера, Бъбрека

Седемте рилски езера Седемте рилски езера, Близанака, Трилистника и Рибното. Изглед от върха на водопадче.

Изглед от връх Мальовица Пейзаж от връх Мальовица и Елениното езеро

Връх Мальовица в Рила Връх Мальовица и хижа Мальовица в Рила. Връх Мальовица е един от най-живописните върхове в България, висок е 2725м и е редовна алпинистическа дестинация.

Пейзаж от връх Мальовица Пейзаж панорама от връх Мальовица и Елениното езеро