100-те национални обекта (64)

Връх Вихрен Връх Вихрен в Пирин, снимка от Джамджияв ръб

Село Боженците Село Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход.

Демир баба теке археологически резерват Сборяново Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке до Свещари Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке Свещари Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке Сборяново Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Демир баба теке Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Чоте на дявола в Демир баба теке Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Оригиналната структура на храма Демир баба теке Демир баба теке се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.

То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие.Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение и е постоянно затрупан от дарове като се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Връх Околчица паметник на Христо Ботев Околчица е връх с височина 1048 м във врачанския балкан където на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета и загива революционера Христо Ботев.

Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България както и поход по стъпките на Ботевата чета.

Околчица е сред Стоте национални туристически обекта.

Пещера Леденика Езерото на желанията Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика край Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата.

Пещера Леденика до Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика проходът Плъзнята Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика голямата концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика във Врачанския балкан Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в гр. Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Строежа е започнал през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество.

Срацимировата кула на крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид.

Таран в крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Стари пособия в крепостта Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Отбранителни кули в крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Външен двор и римската кула в Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Бойна кула в крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Рампа в крепоста Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Затворническа килия в крепост Баба Вида Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Крепостта Баба Вида във Видин Средновековната крепост Баба Вида в град Видин е считана за единствената изцяло запазена крепост в България.

Изграждането и е започнало през X век върху съществуващи основи на римска крепост. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир като точно в този период крепоста добива днешния си вид. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Основната туристическа забележителност на Видин и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.